Homeopathyvoice

“Има два начина за лекуване. Единият е хомеопатичен, другият е алопатичен. Хомеопатичният начин е по-възможност с по-малко горчивини. Алопатичният с големи горчивини лекува. Допуснете, че имате едно шише, което събира едно кило. Турите една капка от едно лечебно растение. Имате друго шише от едно кило. И в него турите една капка от първото шише. Това е второто деление. Вземете една капка от второто шише и я наливате в третото шише, пълно с вода. Това е третото деление. Една капка от третото шише наливате в четвъртото и така имате четвърто, десето и т.н. Дойде един лекар, който лекува по хомеопатичен начин и ще даде една малка доза от едно от тия деления. Вие може да мислите, че не действува. Тия малките дози произвеждат своите резултати. Онзи, който разбира, ще разбере, че има някаква сила. Невежите хора разбират видимите работи, мислят само туй, което се вижда, което се усеща. Пък има известни вещества, които са с години.” (18.09.1940)

“Хомеопатията е един от методите в медицината за лекуване на някои болести с извънредно малки дози лекарства. Забележителното в тази терапия е това, че за да стане лечебна, дозата трябва да е под един минимум. Един от начините за получаване на такава минимална доза може да се постигне по следния начин. Ако в един стъклен съд с вместимост един литър налеем чиста вода и после капнем една капка багрилно вещество, например калиев перманганат, тази капка след разливането във водата ще се разпредели по молекулите на водата и ще се получи разтвор едно към хиляда (1:1000) при условие, че капката има обем един кубически сантиметър. Ако към друг литър чиста вода капнем капка от първия разтвор, тогава ще се получи разтвор 1:1 000 000. Хомеопатите твърдят, че тази манипулация с разтворите трябва да се продължи дори до тридесет пъти, за да се получи хомеопатична доза, която е вече годна за хомеопатично лечение.

Взех примера за хомеопатичното лечение, за да видите какво значение може да имат малките количества вещество при лечението, а оттам да направим извод за значението на малките идеи, които съзнателно или несъзнателно проникват в нашето съзнание. Те са много по-ефикасни от ония идеи, които наричат с името „велики”. Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш светя. Ще ви кажа, че оправянето на света, за което така често приказват хората, не е човешка задача. На човека е дадена задача да оправи своя свят, с което той вече допринася за оправянето на целия свят.

Ако човек внесе в съзнанието си една хомеопатична доза добро – продължи Учителят – тя макар и много малка, ще изпълни целия му живот. Тогава ще се увеличи и светлината в неговия живот и ще се увеличи и здравословното му състояние. Доброто подобрява здравето, но ако той внесе една такава малка доза зло, тогава то ще се разрасне и ще се образува един ад, който ще разруши целия му живот.” (От книгата на Георги Томалевски “Учителя Беинса Дуно”)

“Здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце.” – Учителят Беинса Дуно

“Здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце.” Учителят Петър Дънов

Здравето е много сложно и многослойно понятие. То не е само липса на физически оплаквания, а нещо много по – дълбоко. Ние хората сме много сложни системи от най – прости материални до най – сложни и фини невидими с просто око. Една от характеристиките на здравето е усещането за цялото и сливането със съзнанието на всички форми на живот на земята. Усещане за удовлетворение от живота. В параграф 9 на “Органона” Ханеман казва: “В състояние на здраве, одухотворената жизнена сила даваща живот на материалния организъм, царува във висш суверенитет.

 Тя поддържа чувствата и нормалните функции на всички части на живия организъм в хармония, която ни кара да се удивляваме. По този начин разумният дух, който обитава организма, може свободно да използва този жив, здрав инструмент за постигане благородната цел на човешкото съществуване”.

А коя е най – важната цел на нашето съществуване? Да изпълним мисията си на земята, това за което сме изпратени, а това ни дава усещането за удовлетворение.

Здравето е усещане на любовта на Твореца към теб и осъзнаването, че във всеки един момент той ти желае доброто, както и ние желаем доброто на нашите деца.

Всички тези измерения на здравето са нещо, което трудно може да се постигне на земята, но към тях трябва да се стремим.

А какво е болестта? Абнормни възприятия и дисфункции на различните нива на първичната субстанция (жизнената сила). Затова Джеймс Т. Кент казва: “Не може да има никакво лекарство, което напълно да излекува болката без да възстанови хармонията на жизнената сила”. Значи трябва да изследваме физическата болка, но трябва да видим и как тя се проявява на другите нива – емоции, психика, усещания. Така, че когато стигнем до основното усещане на човека за неговото оплакване, то това значи че сме стигнали до сърцевината на човека или причината за болестта. надникнали сме отвъд тривиалността на плътта и сме достигнали до абнормното усещане, до “фалшивата нота”, която разваля мелодията на целия оркестър. Когато поставим тази нота на правилното и място, песента вече звучи хармонично и човек възвръща здравето си.

Кент (американски лекар – хомеопат) казва:” Много пациенти страдат от ревматични болки в ставите на ръцете и краката. За да се избавят от тях следвайки съветите на лекуващите ги лекари – алопати, натриват увредените места с различни лосиони и мазила. Болките в ставите изчезват, но се появяват много по – опасни симптоми в областта на сърцето (тази закономерност е наблюдавал практически всеки лекар).

Причината за това преместване на болестта от костите към сърцето е, че мазилата не въздействат на жизнената сила, а само на физическото тяло и това няма как да доведе до трайно излекуване. Получава се само временно облекчение и по – точно подтискане на болестта. Какво имам предвид? Нашият интелигентен организъм е така устроен, че да пази най – важните ор гани и системи като задържа болестта на по – повърхностно ниво. А кои са най – важните системи? Според Георгос Витулкас (гръцки хомеопат) органите са подредени по важност в следния ред: кожа, мускули, кости, бъбреци, черен дроб, ендокринна система, сърдечна система и мозък. Ако имаме някакво заболяване на мускулите и започнем да използваме “фастум гел” например болестта може да се премести към костите. След това започваме да лекуваме костите с различни лекарства, но пък ни се появяват песъчинки в бъбреците и т.н. докато стигнем до увреждания на ума. Виждате, че на организма му се налага да отдава все по – важни органи и системи, за да запази най – важните – сърцето и мозъка. Той така е устроен. Не е задължително поразяването на органите да стане в същия ред. Това зависи от генетичната предразположеност на организма към заболявания, но посоката е същата. Също, когато има война първо се сражават редовите войници и първите пострадали са измежду тях. След това по – силният успява да се добере до офицерите и най – накрая, когато пленят генерала (в случая мозъка) те се смятат за победители. Затова, когато дойде пациент с астма и ние му я излекуваме, но той става по – тревожен и по – песимистично настроен какво сме направили? Излекували ли сме човека? Не, изтласкали сме болестта на по – дълбоко ниво. Казвам това, защото има йерархия и на нивата. Както казах ние хората сме сложни системи и сме изградени от няколко тела: физическо, емоционално и умстмено (цитирам Витулкас). В емоционалното и умственото тяло прогресирането на болестта става последния начин:

[tabs slidertype=”top tabs”] [tabcontainer] [tabtext]ЕМОЦИОНАЛНО ТЯЛО[/tabtext] [tabtext]УМСТВЕНО ТЯЛО[/tabtext] [/tabcontainer] [tabcontent] [tab]

• недоволство
• раздразнителност
• тревожност
• фобии
• тъга
• мъка
• апатия
• суицидна депресия
• делириум

[/tab] [tab]

• разсеяност
• забравяне
• трудна концентрация
• тъпота
• летаргия
• делюзии
• налудничеви идеи
• деструктивен
• пълно умствено объркване

[/tab] [/tabcontent] [/tabs]

Тази идея за йерархията се вижда при развитието на болестния процес в даден индивид. В началото болестта изглежда да е на физическо ниво, но ако се приложи неправилно или подтискащо лечение, нарушението напуска физическото тяло и преминава навътре към по – съществени части на човека. тогава започваме да наблюдаваме нарушения на емоционално и умствено ниво. например, ако една жена получи влагалищно течение и приложи локално свещички, тя може да подтисне течението и скоро получава по – сериозни проблеми като депресия и безсъние.

Това е тази жизнена енергия, която одухотворява нашето тяло, вдъхва му живот, сила и индивидуалност. Жизнената сила е тази, която задвижва всички биохимични процеси в нашия организъм, както генераторът захранва с електричество. По същия начин жизнената сила ни захранва и ние не бихме могли да съществуваме без нея.

Този въпрос вълнува философите и лечителите от векове. Според философията на “витализма” жизнената сила (жс) притежава разум и власт да управлява безбройните процеси протичащи в състояние на здраве и болест.

Парацелз, алхимик и физик от Възраждането смята, че тя се излъчва от един човек към друг и може да действа от разстояние. Той смята, че тя може да пречиства тялото и да причинява болести. Д – р Ван Хелмонт, фламандски физик и химик от 17 – ти век смята, че енергията може да позволи на един човек да въздейства на друг човек от разстояние.

През последните 250 г. материалистичните схващания за Вселената навлязоха непоклатимо в начина на мислене на хората и виталистичните концепции малко по малко изпаднаха в немилост.

Сега обаче през нашия век настъпиха големи промени във всички области на човешкия живот и може би най – драматична беше появата на коренно нови схващания във физиката.

Класическият, механистичен възглед на Нютон за света беше основан на твърдението за твърди неразрушими частици, движещи се във вакуум. Модерната физика коренно преразгледа тази картина. Това доведе не само до напълно ново понятие за частиците, но и промени по дълбок начин класическото схващане за вакуума. Тази промяна намери отражение в т.н.. полеви теории.. През 1900г. Макс Планк формира квантовата хипотеза, че всяка енергия може да се поглъща или отделя само във вид на малки порции наречени кванти.

По – късно Айнщайн отбелязва, че енергията не само се излъчва и поглъща във вид на порции (кванти), но и се разпространява по същия начин.

През 1924г. Луи дьо Бройл предполага, че не само енергията може да има вълни и да бъде квантувана, но и материята в смисъл, че електроните в движението си също се управляват от вълни, които се квантуват. Т.е. открива се по – дълбоко единство в Природата. Според Шрьодингер квантово – механичните системи могат да преминават мигновено от едно състояние в друго без някакви междинни преходи.

Според квантово – механичния модел за строежа на атома електронът се отнася и разглежда и като частица и като вълна. Т.е. той може да бъде видим и невидим. Това обяснява защо хомеопатичното лекарство действа независимо, че в него няма материално вещество. То просто се е превърнало във вълна (енергия).

Нийлс Бор поставя основите на квантовата теория за строежа на атома като формулира следните 2 постулата:

– електроните се движат около ядрото по стационарни орбити с точно определена енергия без да излъчват енергия при това движение

– енергия се излъчва при преход на електрони от орбита с по – голяма енергия към енергетично по – бедна, т.е. от външната към по – близка до ядрото орбита.

В нормално състояние електронът се намира в най – близката до ядрото орбита. При внасяне на енергия в атома (нагряване, облъчване, разтърсване), атомът преминава във възбудено състояние и електронът преминава в някоя от по – външните орбити. Тук той престоява за много кратко време. При обратния преход на електрона се излъчва 1 светлинен квант. Следователно при разтърсване на разтвора (вода, спирт и лекарство), в него се внася Е и това води до излъчване на Е. Каква е тази енергия? Ами това е енергията на самото вещество във водата.

А как става преминаването на енергията на веществото във водата това може да го обясни квантовата химия.

Ролята на разтворителя е определяща за хомеопатичното действие на субстанцията. Използваните за целта спирт и вода имат едно общо качество: те са полярни течности съдържащи хидроксилна група (-ОН) със свободна електронна двойка при кислородния атом. Молекулите на водата обхващат плътно молекулите на разтвореното вещество и образуват с тях водородни връзки. По този начин молекулата на лекарственото вещество се разпъва от молекулата на водата. По този начин става преминаване на квант Е между молекулата на веществото и молекулата на разтворителя.

Така разтворителят и разтвореното в -во обменят Е. Според Втория закон на фотохимията (з – н на Щарк Айнщайн 1912г.) 1 квант Е е достатъчен за фотохимичното превръщане на 1 молекула. Според Н.К.Симеонова доцент по патофизиология в Украинския държавен институт молекулата на хомеопатичното лекарство заедно с молекулите на разтворителя образува единна енергийна система. Едно от свойствата на тази система е, че всяка частица отделена от нея става носител на информация за цялата система. Това обяснява защо 1 капка от разтвора може да се пренесе в друг разтворител без при това да се загуби информацията.

Първият български хомеопат е Георги Вълков Миркович(1828-1905 г.). Роден е в Сливен. Завършва медицина в Монпелие, Франция. Като студент е награден лично от Наполеон трети със сребърен медал заради участието му като лекар по време на холерната епидемия. През 1856 г. защитава докторат на тема “За режима изобщо при здраво и болно състояние”. Завръща в родния си град и работи като лекар. Става член на българското книжовно дружество, сегашната БАН. Издава много книги. Една от тях е “Домашен хомеопатичен лекар”, издадена за пръв път през 1885г. Във въведението си към нея, посочва безспорното предимство на хомеопатичния метод пред алопатичния, привеждайки сравнителни данни за процента смъртност при прилагане на двата метода за различните заболявания.

Д-р Миркович е един от първите последователи на Петър Дънов. Част от тяхната кореспонденция е публикувана в книгата “Писма на учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович, 1898-1902 г.”, съхранена в Народната библиотека.

Първият курс по хомеопатия в България се провежда през 1992г. със съдействието на Питър Чапел – директор на международния отдел на Лондонския колеж по класическа хомеопатия(LCCH).