История на хомеопатията в света

Преди 257 години се роди един човек, който намери път към душата на човека. Казва се Кристиян Самуел Ханеман(1755-1843г.). На 20-годишна възраст записал медицински университет в Лайпциг. Година и половина след това заминава за Виена и  там практикува при кралския лекар Коарин.През 1791г. става член на АН в Майнс. Неговият “Аптекарски лексикон” се превръща в стандартен учебник, което допринася да бъде избран измежду всички лекари в Германия  да стандартизира  немската фармакопея. Разочарован от резултатите си в медицината, Ханеман се отказал от нея и си изкарвал прехраната като превеждал книги и учел химия.Там в една от книгите намерил 20 страници показания за действието на хининовата кора. Пишело, че тя лекува малария поради горчивия си вкус, но Ханеман решил сам да изпробва това и си сварил отвара от хининова кора. И какво се случило? Наистина получил симптоми на малария: периодична треска, измръзване на крайниците, отпадналост, замаяност, слабост и всички симптоми на маларията. Тогава той приема, ча това не е случайност, а принцип и така преоткрива законът за подобието, който извежда медицината по онова време на качествено ново равнище, тъй като до тогава се лекувало само с противоположното.

През 1796г. публикува първото си есе върху новите си открития:”За новите принципи за определяне на лечебните възможности на лекарствените средства”. В него Ханеман описва трите принципа, по които е възможно да се проведе лечението на пациента: принципа на подобието, принципа на най-малката доза и принципа на единственото лекарство.

  1. BulletПримери  от Природата за лечение с подобното:

  2. BulletСок от магданоз за неефективни позиви за уриниране тъй като самия той произвежда такива оплаквания.

  3. BulletЛиста от сабина за маточни кръвотечения.

  4. BulletОпиум за запек.

  5. BulletРевен за диария.

Ханеман стига до извода, че лекарствата трябва да се изпитват с приемането на малки дози от здрави хора, за да се установят най-точно лечебните им свойства. Така са изпитани всички хомеопатични лекарства.

През 1811г. – ММ Пура, нарича я “Свещена книга на откровението”.

През 1821г. практикувал в Лайпциг и аптекарите го изправили пред съда. Осъдили го, защото той сам приготвял своите лекарства и това се отразявало неблагоприятно на тяхното финансово състояние. Така той принуден да напусне Германия и да замина за Америка.

В началото Ханеман давал материални дози, но забелязал, че се получават неблагоприятни странични ефекти и започнал да намалява дозите като разреждал лекарствата. Тогава обаче се намалявал и терапевтичният им ефект. И точно, когато изглеждало, че е дошъл краят на хомеопатията, Ханеман след дългогодишни експерименти стига до прозрението, че ако разтърси разтвора, то лечебният му ефект се усилва. Тук е и едно от чудесата на хомеопатията. Чрез разтърсването на субстанциите се отключват скритите жизнени сили в тях и те стават достъпни за взаимодействие с електромагнитното поле на човека.
През 1810г. Ханеман издава „Органон на лечебното изкуство“. Една книга с 291 принципа и правила в хомеопатията.

Въпреки значителния си лекарски успех обаче, Ханеман открил, че оздравяването понякога е само временно, след което възникват нови болести и добре действащите лекарства не могат да подействат. Това занимавало лекарите от години, но никой досега не успявал да намери решение на този проблем. така той открива миазмите, които стоят в основата на всяка болест.

Главна причина за недоверие в идеите на Ханеман и източник на безкрайни дискусии  е минималното количество лекарствено в-во в силно разредените хомеопатични препарати. За миазмите и принципа на най – малката доза има информация в съответните секции. А сега да продължим с историята на хомеопатията в света.

Особено силна била хомеопатията в Америка, в резултат на което там официалната медицина била заплашена от изчезване. Тогава се създала днешната “Американска ме асоциация на лекарите”, която завишава стандартите на всички клиники, но дотирала само своите без хомеопатичните. В резултат на това те постепенно започнали да западат и накрая съвсем замряли.

До 1910г. Хомеопатията била елиминирана от официалната медицинска систма в Америка.

Същото се случило и в Европа като хомеопатията била напълно елиминирана в страните с комунистически режим.

Към края на Втората световна война светът се съвзема и оттогава датира ерата на антибиотиците. Били убедени, че хората след 50г. ще бъдат напълно здрави.

През първата половина на 20-ти век хомеопатията оцеляла благодарение на няколко гения в тази област. Тогава имало 6 хомеопатични болници в Англия, недостатъчно субсидирани. През 1956г. при самолетна катастрофа загинали почти всички преподаватели от факултета по хомеопатия.

След войната хомеопатичните болници в Англия не получавали субсидии, остарявали и започвали да изчезват. Във Франция и Германия оцелели няколко болници. От преди 17г. има клиника в Атина с около 10 хомеопата, която работи непрекъснато и приема пациенти. Неин създател е Георгос Витулкас.

Роджър Морисън е ключовата фигура, която съживи хомеопатията в Америка.

Школата в Киев преживява годините на комунизма и също предлага високо качество на преподаване, но едва в последните години това се прави в по-голям мащаб.

Днес в най-големите градове на Европа и Америка има хомеопатични клиники. Само в Англия се провеждат около 25 образователни програми. По всяко време има около 1000 студенти по хомеопатия.

В Индия водещата фигура е Раджан Шанкаран. Точно той разви хомеопатията, като започна от това ниво, на което спря Витулкас.

Публикувано в Теория. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *