История на хомеопатията в България

Първият български хомеопат е Георги Вълков Миркович(1828-1905 г.). Роден е в Сливен. Завършва медицина в Монпелие, Франция. Като студент е награден лично от Наполеон трети със сребърен медал заради участието му като лекар по време на холерната епидемия. През 1856 г. защитава докторат на тема “За режима изобщо при здраво и болно състояние”. Завръща в родния си град и работи като лекар. Става член на българското книжовно дружество, сегашната БАН. Издава много книги. Една от тях е “Домашен хомеопатичен лекар”, издадена за пръв път през 1885г. Във въведението си към нея, посочва безспорното предимство на хомеопатичния метод пред алопатичния, привеждайки сравнителни данни за процента смъртност при прилагане на двата метода за различните заболявания.

Д-р Миркович е един от първите последователи на Петър Дънов. Част от тяхната кореспонденция е публикувана в книгата “Писма на учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович, 1898-1902 г.”, съхранена в Народната библиотека.

Първият курс по хомеопатия в България се провежда през 1992г. със съдействието на Питър Чапел – директор на международния отдел на Лондонския колеж по класическа хомеопатия(LCCH).

Публикувано в Теория. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *