Родена съм през 1972 г. в град Варна. От 19 години живея и работя в София. Завършила съм висше образование със специалност „Екология и опазване на околната среда“.
С хомеопатията се сблъсках на по-зряла възраст – на 29 години. Бившата ми зълва учеше хомеопатия и ми разказваше много интересни неща. Канеше ме на обученията по хомеопатия, но аз така и не се решавах да отида, но започнах да се лекувам с хомеопатия. Беше 6 месеца след като разбрах за нея. Зълва ми ми беше давала Rhus-tox,Puls и други хомеопатични лекарства за остри състояния и те ми помагаха и аз се възхищавах на хомеопатията, но не се решавах да отида на индивидуално интервю. Беше ми странно и непознато. И така, имах хронично болно гърло. Пиех тирцин, който ми помагаше, след това започнах с по-лек антибиотик, след това по-силен, най-силен и веднъж така ме болеше, че и най-силният антибиотик не ми помогна и тогава от няма и къде отидох на хомеопат – Вили Тенева. Тя беше много духовен човек, много ми харесваше енергията в кабинета и и 3 години се лекувах при нея. Този тайнствен свят много ме привличаше и тя беше единственият човек, който можеше да ми даде нещо повече. Смятах я за мой духовен водач. Благодарение на нея за пръв път се запознах със „Завета на цветните лъчи на светлината“ на Учителя Петър Дънов. Тя не ми каза откъде да го търся и не очакваше следващият път да се появя с книгата – преснимах я от библиотеката. Явно си е казала: „Ако е за нея, ще я намери“ и така стана. Благодарение на нея, мирогледът ми постепенно започна да се поменя. Учението на Учителя беше невероятно дълбоко и проникновено. Казах си: „Къде съм била досега? Защо не съм знаела за това по-рано? “Вили Тенева ми помогна да си излекувам гърлото, както и една болка в рамото и истеричния нервен смях, за който дори не знаех, че е проблем, както и любовните разочарования, които имах, също така 3 години след лечението забременях. Аз виждах чудото на хомеопатията, но не се решавах да започна да я изучавам сериозно. Когато бях на 31 години забременях и по това време, докато бях бременна, усетих много силен импулс, нещо като гръмотевица: „Ти трябва да учиш хомеопатия“; Беше толкова ясно и разтърсващо, че нямаше и съмнение, че трябва да го направя. Моментът беше кризисен, но желанието ми беше огромно. Още същия ден казах на мъжа ми, който не беше съгласен, защото финансовото ни положение не го позволяваше. Аз се разплаках и казах, че незнам откъде ще вземем пари, но трябва да уча – то е като вулкан, не можеш да го спреш. В крайна сметка той се съгласи и някак си финансовият въпрос се уреди, но имаше 4 месеца до започването на курса. За тези 4 месеца прочетох няколко книги. „Органон на лечебното изкуство“ от Самуел Ханеман, който е много трудна за четене книга с 250 принципи и закона в хомеопатията, с много лош превод, но на мен ми се стори като „Алиса в страната на чудесата“ и я „погълнах“ жадно за около седмица. След това прочетох Материя Медика на Питър Чапел, Морисън, първите 4 семинара от 5 курс по хомеопатия към ХО и петата книга, която си купих беше „Субстанцията на хомеопатията“ на Раджан Шанкаран. Тази книга ме спечели от първия път. Толкова дълбоко знание, толкова точно, толкова проницателно, бях като зашеметена. Обаче моята зълва каза: „Чакай, не ти е времето, тази книга е за по-натам“ и нали съм си изпълнителна, спрях. Снех случая на една приятелка, изписах й лекарство. Тя не се оправи, но се подобри за известно време.
Скоро след това започнах и двегодишното си обучение към Сдружение „Хомеопатично общество“ в „Лесотехнически университет“ в периода 2005-2007г. Сдружението работи по програмата на Лондонски колеж LCCH. Междувременно през периода 2006-2008 г. проведох двегодишно обучение по медицина съобразено с европейските стандарти. След това продължих обучението си по психологическа хомеопатия по системата на Раджан Шанкаран към Център „Хомеопатичен форум“. Междувременно съм посетила много семинари на европейски и индийски лектори.
Една година учих хомеопатия без книгите на Д-р Шанкаран, но все нещо не ми достигаше. Много автори описват много хубаво лекарствата, от различни ъгли, но не можех да ги разбера пълно и на втората година вече не издържах и си казах: „Нищо, че го отричат Шанкаран, аз ще си го чета“ и ми олекна, като че камък падна от плещите ми. Там всичко беше кратко и ясно и най-вече имаше център на лекарството и вече другата информация се навръзваше около този център, но ядката беше много важна. Тази ядка я имаше в почти всички случаи и това работеше. Имах пациенти още след първата година. Не много, но опитвах. Имах голямо желание да лекувам и първите ми попадения бяха успешни. Това ми даде още по-голям тласък.
Двете години в ХО бяха магични, нямах търпение да дойде следващият семинар. Поглъщах жадно всичко, което ми се поднасяше. По едно време стана малко плашещо, защото отстрани изглежда лесно, но като започнеш, виждаш, че то е море от информация, но се стегнах и си казах, че няма да се предавам. И така 2 години обучение по хомеопатия, 2 години медицина, 2 години обучение по метода на усещането на Д-р Шанкаран. Не правех нищо друго, мъжът ми работеше, аз учех и не обръщах много внимание на другите неща – то е като наркотик. Колкото повече вземаш, толкова повече искаш да вземаш. Междувременно през 2007 г. започнах да изучавам сериозно и Петър Дънов – Учителя, но вече не само от отделни книжки, а последователно. Това много ми помагаше да доразбера по-дълбоката същност на хомеопатията и живота. Така че 2005-та година, когато започнах сериозно да уча хомеопатия и 2007-ма, когато започнах с лекциите на Учителя бяха решаващи за мен. През 2011 година вече имах собствен кабинет и тогава започна по-сериозната ми практика. Скоро след това започнах да преподавам метода на усещането, защото бях много въодушевена от резултатите. Написах книжка озаглавена „Новият метод на усещането в хомеопатията“. През март 2013 се срещнах с Д-р Шанкаран на негов семинар в Лондон. Това беше втората повратна точка в развитието ми. Той преобърна с главата надолу представите ми за хомеопатията. Аз бях чела книгите му, бях ходила на видеосеминарите му, но през това време той се беше развил, а аз бях изпуснала това, особено като отидох в ‘the other song’ – Академията за напреднали хомеопати в Мумбай. Цялата тази година беше много магична, случваха се неща, за които не че не съм мечтала, но не съм вярвала, че ще ми се случат. Когато Д-р Шанкаран ме покани в Академията му в Мумбай, си казах: „Да, искам да отида, но едва ли ще имам възможност за това“, но се случи някакво чудо. Още на следващият месец след срещата ни, пациентите ми се удвоиха и аз имах таксата за курса – не можех да повярвам. Пет месеца живеех с мисълта и вълнението как ще отида там. Първото ми усещане, когато стъпих в ‘the other song’ беше за една мека топлина, която се разля по цялото ми тяло, усетих една мистична енергия. Отново се почувствах като „Алиса в страната на чудесата“, както през първите две години от обучението ми. Най-добрите хомеопати в света, всички тънкости на занаята бяха там. Академия с огромен потенциал, събрала цялото богатство на хомеопатията. Обучението е логично, систематизирано и дълбоко. Това е универсална платформа съчетаваща много методи в хомеопатията и това дава възможност за гъвкавост и голяма успеваемост. Там се учат и основите на хомеопатията и най-новите и революционни тенденции. Дванадесетте лектора начело с Д-р Шанкаран правят всичко възможно, за да споделят своите дълбоки знания и опит.
Спрях да преподавам, защото видях, че нивото ми не е добро и вече 4 години уча по тяхната система.Честно казано първите три месеца бях в депресия. Струваше ми се, че в сравнение с тях, нищо не знам, но след това се съвзех. Завърших 6 курса в ‘the other song’, поканих Д-р Шанкаран тук на семинар, след това организирах първият двуседмичен курс на Академията извън рамките на Мумбай с още 6 от учителите, започнах индивидуална работа с някои от тях по скайп и сега върви двугодишен онлайн-курс WWR2 с Д-р Шанкаран и още 22 учители. Започнах да уча хомеопатията по нов начин. На първите 2 курса на Д-р Шанкаран не можех да позная нито едно лекарство, а на третия вече познах почти всички, но тогава не си казах както преди: “Готова съм, мога да си почина“, защото вече знаех, че това е измамно. Хомеопатията расте на широчина и, колкото повече я учиш на широчина, толкова повече се изгубваш. Това, което ми харесва в метода на усещането и синергията е, че дават дълбочина, а когато работиш в дълбочина не се губиш в ширината, знаеш пътя и дори да не знаеш лекарството, знаеш как да стигнеш до него – чрез реперториума или метода на усещането (поврат в историята на хомеопатията). И така от 1 година започнах отново да преподавам следвайки техния модел – чрез практика – по-малко теория и много случаи. Процесът ми на обучение в ‘the other song’ продължава, то е за цял живот, но това е красиво. Самият процес на развитие и нови открития е интересен. Представяте ли си да спре да се развива хомеопатията или, която и да е наука – такива са законите на вселената, че тя постоянно се развива и това е хубаво, иначе ще спрем да съществуваме и ние.
Понастоящем съм представител на Академията за напреднали хомеопати ‘the other song’ Мумбай (http://www.theothersong.com) за България, управител на Сдружение
„ Гласът на хомеопатията“, преподавател в онлайн училище „Homeopathyvoice“ и разбира се лекувам хора, което е най-голямата ми любов.
============================================================
В групата ми “хомеопатията може да е чудо” във Фейсбук можете да намерите още споделени неща.
