Жизнената сила

Това е тази жизнена енергия, която одухотворява нашето тяло, вдъхва му живот, сила и индивидуалност. Жизнената сила е тази, която задвижва всички биохимични процеси в нашия организъм, както генераторът захранва с електричество. По същия начин жизнената сила ни захранва и ние не бихме могли да съществуваме без нея.

Този въпрос вълнува философите и лечителите от векове. Според философията на „витализма“ жизнената сила (жс) притежава разум и власт да управлява безбройните процеси протичащи в състояние на здраве и болест.

Парацелз, алхимик и физик от Възраждането смята, че тя се излъчва от един човек към друг и може да действа от разстояние. Той смята, че тя може да пречиства тялото и да причинява болести. Д – р Ван Хелмонт, фламандски физик и химик от 17 – ти век смята, че енергията може да позволи на един човек да въздейства на друг човек от разстояние.

През последните 250 г. материалистичните схващания за Вселената навлязоха непоклатимо в начина на мислене на хората и виталистичните концепции малко по малко изпаднаха в немилост.

Сега обаче през нашия век настъпиха големи промени във всички области на човешкия живот и може би най – драматична беше появата на коренно нови схващания във физиката.

Класическият, механистичен възглед на Нютон за света беше основан на твърдението за твърди неразрушими частици, движещи се във вакуум. Модерната физика коренно преразгледа тази картина. Това доведе не само до напълно ново понятие за частиците, но и промени по дълбок начин класическото схващане за вакуума. Тази промяна намери отражение в т.н.. полеви теории.. През 1900г. Макс Планк формира квантовата хипотеза, че всяка енергия може да се поглъща или отделя само във вид на малки порции наречени кванти.

По – късно Айнщайн отбелязва, че енергията не само се излъчва и поглъща във вид на порции (кванти), но и се разпространява по същия начин.

През 1924г. Луи дьо Бройл предполага, че не само енергията може да има вълни и да бъде квантувана, но и материята в смисъл, че електроните в движението си също се управляват от вълни, които се квантуват. Т.е. открива се по – дълбоко единство в Природата. Според Шрьодингер квантово – механичните системи могат да преминават мигновено от едно състояние в друго без някакви междинни преходи.

Според квантово – механичния модел за строежа на атома електронът се отнася и разглежда и като частица и като вълна. Т.е. той може да бъде видим и невидим. Това обяснява защо хомеопатичното лекарство действа независимо, че в него няма материално вещество. То просто се е превърнало във вълна (енергия).

Нийлс Бор поставя основите на квантовата теория за строежа на атома като формулира следните 2 постулата:

– електроните се движат около ядрото по стационарни орбити с точно определена енергия без да излъчват енергия при това движение

– енергия се излъчва при преход на електрони от орбита с по – голяма енергия към енергетично по – бедна, т.е. от външната към по – близка до ядрото орбита.

В нормално състояние електронът се намира в най – близката до ядрото орбита. При внасяне на енергия в атома (нагряване, облъчване, разтърсване), атомът преминава във възбудено състояние и електронът преминава в някоя от по – външните орбити. Тук той престоява за много кратко време. При обратния преход на електрона се излъчва 1 светлинен квант. Следователно при разтърсване на разтвора (вода, спирт и лекарство), в него се внася Е и това води до излъчване на Е. Каква е тази енергия? Ами това е енергията на самото вещество във водата.

А как става преминаването на енергията на веществото във водата това може да го обясни квантовата химия.

Ролята на разтворителя е определяща за хомеопатичното действие на субстанцията. Използваните за целта спирт и вода имат едно общо качество: те са полярни течности съдържащи хидроксилна група (-ОН) със свободна електронна двойка при кислородния атом. Молекулите на водата обхващат плътно молекулите на разтвореното вещество и образуват с тях водородни връзки. По този начин молекулата на лекарственото вещество се разпъва от молекулата на водата. По този начин става преминаване на квант Е между молекулата на веществото и молекулата на разтворителя.

Така разтворителят и разтвореното в -во обменят Е. Според Втория закон на фотохимията (з – н на Щарк Айнщайн 1912г.) 1 квант Е е достатъчен за фотохимичното превръщане на 1 молекула. Според Н.К.Симеонова доцент по патофизиология в Украинския държавен институт молекулата на хомеопатичното лекарство заедно с молекулите на разтворителя образува единна енергийна система. Едно от свойствата на тази система е, че всяка частица отделена от нея става носител на информация за цялата система. Това обяснява защо 1 капка от разтвора може да се пренесе в друг разтворител без при това да се загуби информацията.

Публикувано в Теория. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *